Книга на пророк Даниила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Книга на пророк Даниил)
Книга на пророк Даниила
דָּנִיּאֵל
ПоредицаСтар завет
ПредходнаКнига на пророк Иезекииля
СледващаКнига на пророк Осия
Книга на пророк Даниила в Общомедия

Книгата на пророк Даниил е част от Библията, съдържаща „описание на дейността и виденията за бъдещето на Даниил, знатен евреин във Вавилон“.[1] Книгата на пророк Даниил, която е била написана на еврейски и арамейски език, спада към пророческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към историческите книги (Неви’им [נביאים]) и е част от описания на светците (Кетувим) в Еврейската библия.

Структура и съдържание на книгата[редактиране | редактиране на кода]

Книгата Даниил се състои от две различни основни части:

  • Даниил 1 – 6: Исторически доклади за Даниил в царския дворец по времето на заточението. Тази част (Даниил 2:4б-6:28) е написана преобладаващо на арамейски.
  • Даниил 7 – 12: Виденията на Даниил като доклади в 1 лице ед.ч. Те са написани – заедно с въведителната част (Даниил 1 – 2:4а) – на еврейски език.

Освен това съществува в Септуагинтата една трета апокрифна част, която е написана по-късно на гръцки език и по тази причина не е призната от всички християни.

Съдържание на Част 1 (Даниил 1 – 6)[редактиране | редактиране на кода]

Историите в Част 1 представят темата „Съхранение на вярата в JHWH с опасност за живота в чужда страна“. Разкрити са различни конфликти, в които попадат Даниил и неговите приятели в двореца на Вавилон.

  • Дан. 1: Заточениците в царския дворец. Отказ да се хранят от царската трапеза.
  • Дан. 2: Сънят на Навуходоносор (статуя от различни метали, която бива разрушена от падащия камък) и неговото значение.
  • Дан. 3: Огнената пещ като изпит на вярата. Свидетелство за живия Бог.
  • Дан. 4: Сънят на Навуходоносор за дървото, което расте до небето.
  • Дан. 5: Пирът на Валтасар и тайнственият надпис на стената.
  • Дан. 6: Даниил в рова на лъвовете.

Съдържание на Част 2 (Даниил 7 – 12)[редактиране | редактиране на кода]

  • Дан. 7: Видение за четирите звяра, репрезентиращи различни четири световни владения (държави или обединения) или световни сили, на тях е дадена власт, но след това тя е отнета и е въздадено царство на Божия син и светиите, и за Божия последен съд.

Четвъртият звяр, който е по-страшен от всичките, побеждава и разбива първите три, но от неговите рога възникват 10 (владетеля), след които обаче 1 има способността да говори много-значителни неща, но прави война със светиите, и дори им надмогва до определен момент. Той се опитва дори да промени предсказаното, но ще настане Големият съд и той е победен и с отнета власт.

  • Дан. 8: Видението за козата и овена.

Козата (от Запад, Гърция [2], Даниил 8:21) побеждава овена (Медея и Персия, Даниил 8:22) по въздуха („без да се допира до земята“, Даниил 8:5).

Тук, както и в предната глава става дума за проспериращ и властен Принц (крал, владетел, политик, упражняващ определени политики, виж Даниил 8:25), който обаче е жесток и борещ се срещу светиите, и който дори ще се обърне срещу Началника на началниците, но ще бъде „разбит“.

  • Дан. 9: Седемдесетте седмици. Порочеството за Месията.

Необходимостта от преминаването на седемдесетте седмици, обикновено тълкувани като 70 години (след създаването отново на еврейската държава или Израел на 14 май 1948) са „записани“ върху живеещите в Йерусалим за отмахване на техните трансгресии и прекратяване на съгрешаването, и за донасяне на вечна справедливост и за скрепяване, утвърждаване на видението и пророчеството. Така че Йерусалим е построен отново дори в тревожни времена.

Но за подготвянето на Йерусалим за Избрания са необходими 7 седмици или с други думи 7 години. (Даниил 9:25) В три и половина от тях хората на властния Принц (Антихриста) ще разрушат града и светилището с разрушения и война. Като Антихриста прави много твърда договореност с различни страни в рамките на 1 година, като в средата на годината ще направи така, че да бъдат прекъснати жертвата и жертвопринасянето. Това обикновено е наричано като „мерзостта, която носи запустение“, а в края на времената божия гняв ще се излее върху запустителя.

Обикновено се говори дори за 77 седмици или 77 години за случването на това, но реално текстът на Книга на пророк Даниил никъде не пише, че 7-те години идват след 70-те, като по тази причина могат да бъдат и последните 7 от тези 70 години, особено като се има предвид, че в Даниил 9:26 се посочва, че 62 седмици „секва“ принадлежността към Месията (виж например в есхатологичния Будизъм „забравяне за дхармата“), което по-скоро показва, че става дума за последните 7 години (след 62 – 63) от 70.

  • Дан. 10: Принцовете на Гърция, Персия и Израел

Война срещу Персия, в която Принцът на Гърция (тук и по-горе има значението на „духът на“) идва, но на помощ срещу тях е само князът Михаил (символичният дух на Израел)

  • Дан. 11: Южният срещу северния цар

Описание на смяна на владетели на Гърция и Персия през годините, разтрогването на Гръцкото царство на няколко отделни царства

А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и <раздели> на други освен тях. (Даниил 11:4)

Описание на битки, атаки и т.н. между Южиня и северния цар и техните хора (наричани „множества“). Южният цар се разсвирепява срещу Северния, а Северния се превъзнася до боговете, богохулства, ще излезе да се бие (отново) с южния цар и тогава ще премине през страните („Едом, Моав и главният <град> на амонците“ успяват да избягат от това), завладява съкровищата на Египет, либийци и етиопци са заставени да го последват, но тъй като събития от изток и север го смущават тръгва да погуби и изтреби, и поставя военния си стан „върху славния свет хълм; но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага.“

  • Дан. 12: Време на страдание
Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове. (Даниил 12:3)
Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат. (Даниил 12:10)

Датировка и исторически бележки[редактиране | редактиране на кода]

Глава първа на книгата датира преживяванията и виденията на Даниил по времето на заточението на евреите във Вавилон. Той е пленен и откаран там заедно с Анания, Мисаил и Азария, като биват назначени като министри по време на управлението на Навуходоносор II и Балтазар, както и по късно при Дарий I. Даниил получава там името Валтасасар.

Според историко-критическото библейско виждане тези данни не са исторически, а по-скоро се оценяват като легенда.

От друга страна Кумранската общност, а също и първите християни, са разглеждали Даниил като истински пророк по време на заточението. За това ранно датиране по времето на Мидия и Персия говори това, че книгата – за разлика от клинописа от Вавилон показва едно много подробно познаване на вавилонските обичаи. Ранното датиране на книгата Даниил се подкрепя и от следните аргументи:

  • Книгата използва 19 заемки от староперсийския, които сочат по-скоро към епохата на мидяните и персите отколкото към гърците. Тези термини произхождат от акадския и не са били използвани през 300 г. пр. Хр.
  • Използваната образна символика за световните царства във виденията на Даниил отговаря на типичната вавилонска архитектура (напр. същества съставени от части на различни други, като лъва с орлови криле са орламенти по улиците).
  • Формата и обръщенията на използваните в книгата прокламации отговарят на типичните формалности във Вавилон.
  • Използвания арамейски език в книгата Даниил се различава много ясно по своята морфология, значения на думата и синтаксис от намерените в Кумран (1947 г.) апокрифни фрагменти от книгата Битие (50-150 г. пр. Хр.), които се датират от времето на макавеите.
  • Много преписи на книгата Даниил са били намерени в пещерите на Кумран – включително преводи от арамейски на еврейски. Като се вземе предвид времето за разпространение и умножаване на един свитък би било доста невероятно, че книгата придобива такова значение още 30 – 50 години след нейното предполагано съставяне.

Отзвук в религията и обществото[редактиране | редактиране на кода]

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Всред юдейството Даниил е признат чрез свидетелството на Йосиф Флавий през I в. на нашата ера за „най-великия от пророците“, „защото не само предсказва бъдещи събития, както правят другите пророци, но дава и точното време на тяхното изпълнение“[3].

Важното значение на книгата на Даниил в литературата на междузаветния период – от II до I в. пр. Хр.[4], многобройните легенди, които е вдъхновявала всред авторите от тази епоха (Виж особено апокрифните пасажи, включени в Септуагинта (молитвата на Азария, песента на тримата младежи, историята на Сузана, епизодите с Бел (Вил) и дракона)), голямото ѝ влияние върху кумранската общност, свидетелстват за почетното място, което тя заема.

В Талмуда Даниил е адмириран „като най-мъдрия и най-могъщия от всички люде“[5]. В Мидраш бива възхваляван и за него и Яков се говори като единствените двама души, на които Бог е открил събития, отнасящи се до последното време[6]. Според друго свидетелство от Мидраш Бог е открил на Даниил участта на Израил и датата на последния съд[7]. Въпреки известни резерви, дължащи се на юдейско-християнските спорове, еврейските учени с голям респект изучават пророчествата на Даниил. Великият Маймонид ги прилага за Рим, Гърция, Персия, ислямския свят и дори за християнството [8]. Изтъкнати учени, като екзегета Раши, рабина Саадия Гаон, поетът и философът Нахманид (Moshe ben Nahman Gerondi), политикът Абарбанел, хуманистът Лоеб (Махарал) и много други като тях, с интерес изучават книгата на Даниил и я използват за изчисляване на датата за идването на Месия.[9] През ХХ в., философът Франц Розенцвайг установява връзка между световната история и пророчеството на Даниил.[10] От по-ново време Абрахам Хешел цитира Даниил като „пророка на очакването“[11], а Андре Неер го квалифицира като „пророк на молитвата“[12]. За носителя на нобелова награда за мир Ели Визел книгата на Даниил съдържа тайната на надеждата.[13]

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

В християнската традиция Даниил още отрано получава привилегията на често цитиран пророк. А именно чрез книгата му първите християни и най-вече църковните отци аргументират своето свидетелство. Иполит, а особено Йероним, дори и Тома Аквински отбелязват големия си интерес към тази книга.[14] По-късно изпод перото на реформаторите излиза цял поток от коментари и изследвания върху книгата на Даниил. Според Мартин Лутер тя е книгата, която заслужава да бъде публикувана първа.[15] Калвин ѝ посвещава една от своите най-блестящи лекции.[16] А по време на религиозното пробуждане в ХХ в. книгата на Даниил заема водещо място и вдъхновява движението на очакващите възвръщането на Исус Христос.[17]

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Дори в света на исляма книгата на Даниил е обект на специално внимание. Ислямската традиция е съхранила множество епизоди за живота на Даниял, назован „велик съдия и везир“ (Даниил в двора на Навуходоносор, в рова на лъвовете, лудостта на Навуходоносор, пира на Валтасар и т.н.). Но той се признава преди всичко като пророк, който предсказва бъдещето и края на света. Коранът се позовава на пророчествата на Даниил, когато описва съновидението за дхул карнаин (двата рога), което вероятно възпроизвежда видението от 8 глава на кн. Даниил. По-късно първите мюсюлмани започват да фабрикуват популярни хороскопи (малхамат Даниял), чийто авторитет се приписва на Даниил. Пророчествата на Даниил се свързват дори с паметта на великия Халиф Омар. Благодарение на неговите грижи е запазен сборник видения на Даниил.[18] В наше време движението бахаи, възникнало в шиидски Иран, оправдава своето съществуване и призвание за установяване на всесветска религия въз основа на пророчествата на Даниил. Според бахаите дванадесетият Баб или Махди, очакван в мюсюлмански Иран като възстановител на царството на справедливостта, е вече дошъл през 1844 г. или през 1260 г. от бягството на Мохамед. Тълкователите бяха стигнали до това заключение въз основа на пророчеството на Даниил за 1260 дни.[19]

Общество[редактиране | редактиране на кода]

Рубенс, „Даниил в рова на лъвовете“ (около 1615 г.)
Микеланджело, фреска в Сикстинската капела: „пророк Даниил“

Освен религиозната традиция книгата на Даниил е привлякла също така и вниманието на философи като Спиноза[20], на психолози като Юнг[21], на учени като Исак Нютон[22] и е вдъхновявала поети и артисти. Започвайки през Средновековието с простия преразказ на литургичната драма (например „Драма на Даниил“ е композирана от Хилариус, ученик на Абелар през XII в.[23] и през XIII в. в катедралното училище в Бове[24]), преминавайки през трагикомедиите на XVII в. и стигайки до натруфените съчинения на Дариус Мийо[25] и изразителните и дълбоки мелодии на Луис Армстронг през ХХ в., темите от книгата на Даниил са придобивали различни форми и са използвани в различни жанрове.

Художниците също са намирали своето вдъхновение в тях. Микеланджело („Даниил“ фигурира сред фреските на Сикстинската капела във Ватикана (1508 – 1512 г.); в 1961 г. италианската поща му посвещава марка), Рембранд („Видението на Даниил“ (1652 г.) в Берлинския национален музей), Рубенс („Даниил в рова на лъвовете“ (около 1615 г.) във Вашингтонския музей (Националната галерия на изкуствата)), Дьолакроа („Даниил в ямата на лъвовете“ (1849 г.) в Бурбонския дворец в Париж) и много други са създали шедьоври, които пресъздават не само отделни моменти от сюжета на книгата, но развиват и формата на цял пророчески цикъл.

По такъв начин книгата на Даниил не принадлежи само на една религиозна традиция, а представлява световно културно наследство. Същият универсален характер се открива и в цялото ѝ съдържание.

Школи за тълкуване на книгата[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Християнска есхатология

Обикновено по отношение на разбирането на Книгата на пророк Даниил, както и другите апокалиптични описания, се говори за футуристична и историческа гледна точка, тоест тези, които смятат, че предсказанията предстоят да се случат, и тези, които ги отнасят към минали събития.

Все пак тук трябва да имаме предвид и онези, които смятат, че още началото на икономическата криза е дала знак за започването на апокалиптичните събития или тяхното наближаване, както и онези, които датират според предсказанията 70-те седмици след създаването на държавата Израел.

Претеристи[редактиране | редактиране на кода]

Претеристите твърдят, че всички пророчества на Даниил са се изпълнили в миналото. Считат, че времето, в което се простират Данииловите пророчества приключва във 2 век пр. Хр. Основната философия на този метод е, че книгата Даниил е написана след събитията и фактически не е пророчество, а история. Това виждане може да се разглежда като отричане на библейското пророчество и боговдъхновеността на Библията.

Футуристи[редактиране | редактиране на кода]

За футуристите голяма част от пророчествата на Даниил се отнася за бъдещето. Според тях изпълнението им е започнало в миналото и се отнася за четирите световни империи – Вавилон, Мидо-Персия, Древна Гърция и Рим. След това те прескачат цялата християнска ера и поставят изпълнението на останалите пророчества в последните седем години на световната история.

Историческа школа[редактиране | редактиране на кода]

Историческата школа приема, че изпълнението на Данииловите пророчества започва във времето на пророка и продължава през цялата земна история. От миналото, през настоящето до бъдещето.

Конкретни тълкувания на по-значими видения от книгата[редактиране | редактиране на кода]

Тълкуване на „малкия рог“ (Даниил 8) според трите школи[редактиране | редактиране на кода]

Този пример от Даниил 8 глава добре показва разликите в трите школи за тълкуване.

  • Претеристи

Претеристите обяснявят, че т.нар. „малкък рог“ (той става много голям впоследствие) е царят на селевкидите Антиох IV Епифан (175-163 г. пр. Хр.). Той има лошото реноме на гонител на евреите.

Три аргумента против това тълкуване:

    • Сългасно пророчеството „малкия рог“ се появява на базата на римската империя, след разделянето на Европа (векове след новата ера), а не на базата на империята на Александър Велики, какъвто е случая с Антиох.
    • В Дан. 8:9 се казва, че малкия рог ще напредне на юг, на изток и към „славната земя“ – Юдея. Антиох Епифан обаче имал слаб успех при завоевания в тези посоки. По отношение на славната земя той се опитал да елинизира юдеите, осквернява храма им, ограбва Ерусалим, избива хиляди евреи, а други отвежда в робство. Накрая юдеите, водени от Юда Макавей, въстават и прогонват силите на Антиох, реставрират храма и се радват на свобода.
    • Нито един от посочените в книгата Даниил пророчески периоди – 2300 дни, 1260 дни, 1290 дни, 1335 дни, не могат да бъдат приложени за Антиох Епифан. Според I Книга Макавейска осквернението на храма от Антиох трае тозно 3 години. Даже и да се приемат времената буквално, а не символично, всички те надвишават тези три години.
  • Футуристи

Футуристите също тълкуват „малкия рог“ с определена личност, като прилагат този символ за Антихриста, който към края на земната история ще се нахлуе в Израил и ще преследва еврейския народ.

  • Историческа школа

Историческа школа не тълкува символа „малкия рог“ с определена личност, а с определена организация, религиозна институция, именно папски Рим. Това виждане подкрепят примерно Томас Нютон (1704 – 1782/3; въз основа на тълкуванието на Еберхард II фон Залцбург (1240 г.), Рихард Валпи (1798 г.), Исак Нютон и от по ново време Църквата на адвентистите от седмия ден.

Претеризмът и футуризмът съществуват от 16 век и произхождат от католицизма. Тези два метода на тълкуване стават популярни през последните сто години.

От гледна точка на логиката на книгата Даниил, претеристката школа не е приемлива, защото и четирите пророчества от главите 2, 7, 8 и 11 стигат до края на световната история и завършват с установяването на Божието царство.

Историческата школа от своя страна представя традиционното тълкуване на християнската църква още от най-ранни времена (например Йероним (4-5 век). Мартин Лутер и други реформатори са използвали това тълкуване.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Reid 2000, p. 315.
  2. ↑ може да се отнася до „тогавашна Гърция“ или за времето на Даниил Гръцка територия, която обаче днес е обхващаща няколко държави
  3. ↑ Antiquites Juives X. 11, 7)
  4. ↑ Виж Ездра 12:11, le livre d’Henoch (Ch.83 – 90), les Oracles Sibyllins (Ch.4:388 – 400), 1 Macchabees (1:54; 2:59 ss), les Testaments des douze patriarches, les Jubiles, l’Apocalypse de Baruk, и т.н.
  5. ↑ Yoma 77a
  6. ↑ Midrash Choher Tov 31:7
  7. ↑ Gen. Rab. 98, 2
  8. ↑ Iggeret Teman IV-V
  9. ↑ За тези автори виж B. Gross, Le messianisme juif, Paris, 1969, pp. 353 – 355, et lndex, pp. 370, 371
  10. ↑ Franz Rosenzweig, Der Stern der Erlosung, Frankfurt, 1921, стр. 33
  11. ↑ Abraham Joshua Heschel, Israel: An echo of Eternity, New York, 1969, p. 97
  12. ↑ A. & R. Neher, Histore Biblique d’Israel, Paris, 1962, p. 580
  13. ↑ Elie Wiesel, Sages and Dreamers, New York, 1991, p. 114
  14. ↑ J. A. Montgomery, The Book of Daniel, New York, 1927, pp. 107, 108
  15. ↑ Martin Luther, Vorrede über den Propheten Daniel, 1530, rev.1541 (Deutsche Bibel 1960), p. 13
  16. ↑ Jean Calvin, Praelectiones in librum prophetiarum Danielis, Geneve, 1561
  17. ↑ H. Desroche, The Sociology of Hope, Boston, 1979
  18. ↑ G. Vajda, „Daniyal“ in The Encyclopedia of Islam, B. LEWIS et al., Leiden, 1965, p. 112
  19. ↑ Ch. Cannuyer, Les Baha’is, Brepols, 1987, pp. 11, 94, 98, 99
  20. ↑ Spinoza, Tractatus theologico-politicus, 1670, p. 189
  21. ↑ C. G. Jung, Dreams, Princeton University Press, 1974, p. 37
  22. ↑ Isaac Newton, Observations upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypsis of St. John, Londres, 1733
  23. ↑ Pierre Abélard, Paris, Bibl. Nat. 11331, fol. 12 – 16
  24. ↑ Londres, Brit. Mus. Egrerton 2615, fol. 95 – 108
  25. ↑ Darius Milhauds, Les Miracles de la foi, 1951

Ползвани източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Агоп Тахмисян. Даниил и човешката цивилизация: миналото, настоящето и бъдещето в пророчествата на Даниил. София 2001.
  • Жак Дукан. Стенанието на земята: Изследване на книгата на пророк Даниил. София, изд. Нов Живот.
  • Reid, Stephen Breck (2000). "Daniel, Book of". In Freedman, David Noel; Myers, Allen C. Eerdmans Dictionary of the Bible. Eerdmans.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Книга_на_пророк_Даниила&oldid=11949854“.